та от предния пост остана малко недоисказано стори,таа кфо се случи..мислех,че е свестен тип,как даеба изглеждат психопатите винаги съм се чудила,познавам го бегло дотолкова,че сме излизали няколко пъти,има какво да си кажем,общи интереси/мислех си/ и обща скука..минала вечер ми направи оферта малко да chillnem в тях,изпушим по нещо,отказах не ми се излизаше а и спирам никотина и другите екстри за пореден път,е да ама следваштия ден ми предостави доста свободно време за оплътнение,обадих му се,нямаше проблем,ште стигне за двамата,ама е слаба.ем хубаво след 1ч бях вече там и дърпах,след 10мин слуха ми падна с 30%,говорих ме си нещо,имах чувството,че говоря много силно,а не се напрягах изобщо,главата ми пулсираше,уголеми се-аз се смалих,спрях да участвам в разговора,усетих се че ми е трудно да се концентрирам,бях на друго място и точно преди да се отпусна и да скоча в трипа,се стреснах,нали е слаба кфо става,гледали ли сте fat pizza,където пича с ластичните джапанки влиза в стаята на дейвид копърфийлд и оня го хипнотизира,та напрегнах всички сили да се противопоставя на усещането и да се върна,питах го кфо е тфа,каза нещо за хибрит,почна да ми обяснява нещо чувах го много слабо даже почти не,следвашти въпрос,които успях да задам беше,на теб што нищо ти няма,обесни нещо,че си контролирал мозъка в своя полза,тогава паникита се появи,осъзнах,че е не е вред тфа момче,а аз не мога да се движа,имах сълзотворен спрей в чантата(за всеки случай най-силния),а и оште беше светло и съм в съзнание,успокоих се всичко е наред,той затвори терасата дръпна пердето,пусна някуф трак на delirium,станах не трябваше да се отнасям повече,пуснах red hot нещо по дразнещо което ште ме приземи бързо и излязох на терасата,по безопасно беше,стоях мн дълго и умирах от студ,някфа черна котка ме гледаше странно,планината срещу мен пулсираше,отнасях се на вълни,на него му стана студено и влезе,след 10мин излезе с още една,”не аз се довърших не мога”,силно разочарован си я изпуши сам,влязох вътре и се опитвах да измисля план да се махна без да го обидя,”готова ли си да направиш всичко”-напипах спрея в чантата до мен,срязах го бързо с едно “не ест”,изгледах го гадно,увереността му изчезна,той трепереше нервно,търкаше си ръцете,дишаше тежко,почнах да се оправям интервалите,в който идвах да себе си станаха по-чести,но не можех да изляза на улицата в тфа състояние,бяха минали 2часа,все пак моментите,в които се губех ме плашиха не бях сигурна колко време е траело,той пусна някъф филм,изчаках малко и си тръгнах..днес съм с главоболие и никфо доверие повече