unsocial kidz

паркирахме колата в разбита задна уличка,аз останах да чакам вътре.от сградата в дясно,зад висока стена,разбито малко училище,надничаше някой,нямаше да го погледна ако не ме гледаше втренчено,15-16 годишно същество с труден за определяне пол,излязоха още няколко на тересата,после излезе разноглед млад циганин,застана на 100м от колата и се разкрещя,разбрах малко..ще те убия или не пребия не знам.заключих вратите.циганина се прибра.две малки ужасно неадекватно изглеждащи се показаха,едното ми махна,аз също,и двете притичаха и се залипиха за прозореца,почна да ми говори през стъклото и затфа се престраших и го смъкнах,и двете си навряха ръчичките и казаха,че е топло..едното,което мълчеше се опита да отвори вратата неуспешно и се махна,остана детето с дълга коса,което също не съм сигурна,че мога да нарека момиченце.дъждат спря и то нарисува нещо на стъклото,този,който чаках дойде,оставих мъничко ядене на тръгване..чувствах се пълен олиго задето се закючих.не знаех,че там има такова място и че тези малките са забравени от всички.fuckin` system

No comments yet. Be the first.

Leave a reply